Да бягаш по ръба на планината


Никога не измервай височината на една планина, докато не си стигнал върха. Тогава ще видиш колко ниска е била – тези думи, приписвани на шведския дипломат Даг Хамерскьолд, имат и буквално, и преносно значение. За няколко българи планините и върховете те са точно такова вдъхновение и предизвикателство, а след постигнатите резултати при тях идва апетитът за още нови и нови изживявания.

Боян Петров и Кирил Николов-Дизела са може би най-ярките представители на групата популярни спортисти в нетрадиционни спортове, които печелят все повече медийно внимание и посвоему се развиват като успешни маркетингови продукти. Вероятно заради особеностите на забързаното ежедневие, в което хората все по-често търсят спасение и почивка в спорта сред природата, техните постижения предизвикват и специализиран, и масов интерес, а също така запалват и искрата за последователи.

Двамата дори са се превърнали с успехите си в рекламни лица на цели спортове. Петров вече е вероятно най-популярният действащ български алпинист, след като през миналата година изкачи три осемхилядника за по-малко от 100 дни, включително и дебютните за българския алпинизъм Канчендзьонга и митичния К2. Тази година пред него стои предизвикателството да изкачи и последния, 14-и осемхилядник, на който не е стъпвал български крак – Манаслу.

Състезател по ориентиране, Николов накара България да се интересува от планинско бягане с проекта си за изкачване на най-високите върхове на пет планини в рамките на 24 часа. След това дойдоха и другите предизвикателства, включително и неуспешното поставяне на рекорд за най-бързо изминаване на разстоянието между връх Ком и нос Емине. В сравнение с други видни екстремни спортисти, като звездата на парапланеризма Веселин Овчаров или летеца с костюм-крило Иво Нинов, Дизела дори вече се е превърнал в собствена марка. Губи или печели, всички в неговия спорт, а и не само, се сравняват с него. Той е стандартът, своеобразният Юсейн Болт на планинските бягания.

Така стана тази седмица, когато неизвестният за масовата публика Божидар Антонов завърши тихомълком изпитанието Ком – Емине за 5 дни, 10 часа и 10 минути. С това той свали 3.50 часа от “брадатия” рекорд на Любомир Палакарчев от 1987 г. Още същия ден се появиха коментари, които го сравняваха с Дизела. А самият Кирил Николов обяви, че в дните след 20 август ще направи опит да бъде още по-бърз.

Луда надпревара

Успехът на Антонов и последвалият отговор на Николов предизвикаха интерес и коментари в социалните медии. Двамата получиха похвали както за постиженията си, така и за добрия тон помежду им. Антонов заяви за “Капитал”, че е постигнал целта си, но с едно уточнение. “Трудно е да се каже, че това е рекорд. Даже не е сериозно да се твърди, защото няма точно определен маршрут с точни пътеки. За мен постижението на Любомир Палакарчев си остава ненадминато, защото той е бягал без подкрепа, сам си е носел нещата. Не може да се прави сравнение. Той е истинско вдъхновение. Вече е на възраст, но душата му е като на 20-годишен и продължава да се забавлява с младите”, каза Антонов, който се занимава с каскадьорство и води тренировки за кондиционна подготовка.

Според него съревнованието с Николов е хубав, спортсменски двубой. “Той сега ще бяга и му пожелавам успех. Догодина ще се пробваме отново тримата (с двама негови приятели, които сега не успяха да завършат заради контузии) и се надявам да подобрим времето. Това са истинските ценности в спорта – да сме приятели в състезанието и извън него. В професионалния спорт има много материални интереси, но в масовия трябва да се показват истинските ценности”, добави Антонов.

Николов пробва да завърши за под пет дни преди година, но тогава тежките метеорологични условия му попречиха. Той обаче вече беше създал маркетингов и медиен шум около проекта, независимо дали ще успее. Хората от екипа му изградиха образ на състезателя и той вече е познат като човека, който предприема големи, екстремни предизвикателства и постига успехи. Отличната стратегия на Дизела впечатлява на фона на нивото на спортния маркетинг в България. Филмът за предизвикателството се излъчваше дебютно едновременно в пет препълнени с негови фенове киносалона в София. Въпреки неуспеха, той не претърпя негативи, а успя да създаде още по-голям интерес около себе си. В изминалата година привлече два нови спонсора към традиционните си партньори от XCoSports – VIVACOM и Renault, които освен с логистична помощ помагат и със средства.

“Само преди четири години, ако някой ми беше казал, че нещата ще се случат по този начин, нямаше да му повярвам. Истината е, че имах една щура идея (“Петте върха”), зад която застанаха личният ми треньор Наталия Величкова и организаторът на събитието Димитър Димитров, които вярваха безусловно в мен. И това, че толкова години бях инвестирал в спорт като ориентирането, се отблагодари по малко неочакван начин с добрата физическа подготовка. Спонсорските договори са плод на упорит труд. Дълги години се борих да имам подобни партньори и може би оттук нататък нещата ще се случват малко по-лесно”, добави Николов.

Успехът на Антонов обаче предизвика очаквана реакция за това, че е успял без много шум да постигне това, което Николов рекламираше масово и не постигна. Дизела приема нещата от чисто спортна гледна точка и твърди, че постижението на Антонов вече му влияе “суперположително, мотивиращо и зареждащо”. “Падна един близо 30-годишен рекорд, в който немалко хора се съмняваха. След миналогодишния ми опит доста хора ми зададоха въпроса “добре де, сега тоя рекорд реален ли е”. Мисля, че с постижението на Божо се видя, че рекордът е бил съвсем нормален за един подготвен за такова натоварване човек”, коментира Николов пред “Капитал”.

Конкуренция на хоризонта

Изненадващата поява на Антонов за широката публика всъщност направи интереса още по-значим, от което и двамата могат да спечелят. Малцина знаят, че Николов от години има сериозна конкуренция в България. Преди две години Шабан Мустафа подобри рекорда на Дизела за най-бързо изкачване на връх Мусала от Боровец. Той обаче така и не успя да създаде интерес около себе си, тъй като му липсваха наистина впечатляващите резултати, а вероятно и помощ и организация. Докато Мустафа чупеше рекорда в Рила, Дизела се надбягваше с Драгалевския лифт (нагоре) и дори го изпревари с 6 секунди.

Поне в медийното пространство Николов досега нямаше конкуренция, но сега има и смята, че тя е полезна. “Аз съм състезател по ориентиране и дълги години съм живял в Скандинавието с цел да се състезавам и тренирам с най-добрите, за да съм конкурентоспособен на световно ниво. И си мисля, че без конкуренция нямаше да има нови рекорди и нямаше да има хора, които да искаме да ги подобряваме”, коментира той.

Логичният въпрос след успеха на Антонов е къде е бил досега и защо не се е показвал. При положение че вече има определен интерес към подобни изяви, той спокойно можеше да яхне разработената от Дизела ниша и вълна на интерес. “Не обичам показността, но ако покрай моето постижение се запалят повече хора, ще е по-добре. Планината сама те привлича и трудно те пуска”, заяви той.

Антонов каза, че за него и двама негови приятели предизвикателството Ком – Емине е бил втори опит, като почти до края той се е движил с още по-добро време, но в четвъртия ден е хванал грешна пътека и това го е забавило. “Част от човешката същност е да се съревноваваме, да сме по-бързи. Трябва да го правим с чест и да се забавляваме. В противен случай гониш някакъв резултат, но изпускаш преживяването”, добави той.

Миналата година Дизела отчете като грешка, че е фиксирал точни дати за изпитанието си. Случи се лято с дъждовно и като цяло нестабилно време и в последния ден той буквално бедства по пътя към нос Емине. Следващия път датите ще зависят от моментната метеорологична картина.

Николов е щастлив, че с работата си е привлякъл част от общественото внимание към спорт, различен от футбола. “Успяхме да накараме все повече хора да започнат да бягат. И като вървя по улиците, да ме срещат хора, които не познавам, и да ми кажат “успех тази година с Ком – Емине, дано и времето да е с теб, ще стискаме палци”. И да бъдат съпричастни с нещата, които правим”, каза той.

Антонов смята, че държавата може да помогне, като облекчи бюрокрацията около организирането на спортни състезания в природата. “В последните години има бум на масовите състезания и на участниците. Преди имаше по три-четири събития годишно, а сега вече се чудиш в кое да участваш.”

Високо, високо, високо

На техния фон Боян Петров плува в собствен басейн, който той е окупирал с постиженията си от миналата година. До лятото на 2014 г. той също не беше много познат на масовата публика по различни причини. Една от тях – в алпинизма е трудно да продадеш на медиите наистина стойностно постижение. След първото изкачване на Еверест от Христо Проданов през 1984 г. като най-медийно събитие са били следващите стъпвания на най-високия връх на планетата или някой смъртен случай. С изкачването на К2, смятан за най-трудния сред осемхилядниците, и с комбинацията от още два върха обаче Петров уцели точно в десетката.

България винаги е имала известни алпинисти след първите осемхилядници през 80-те години, а катерачи като Николай Петков са истински легенди. Но Петров вероятно най-добре изпъкна след няколко години на относителна тишина откъм впечатляващи постижения. Когато Райнхолд Меснер го определи като най-великото за всички времена в българския алпинизъм, Петров отговори: “Индивидуално постижението е много високо. Като групово – изкачването на Еверест по западния гребен през 1984 г. е недостижимо. Не е правено от тогава и едва ли ще бъде правено някога. А иначе три осемхилядника са си… три осемхилядника.”

Софиянецът обаче не остана на лаврите от успеха и използва максимално популярността си през последната година. Той беше почти непрекъснато гост на представяния и се разви като лектор на мотивационни срещи. Това подобри контактите му с фирми и потенциални спонсори. Ако през миналата година той разчиташе на традиционни партньори в лицето на Eli Lilly и “Рамкофарм”, тъй като е диабетик, и на финансиране от държавата, за новия му проект нещата стоят по-различно. Когато след около 20 дни Петров отново поеме към Хималаите, той вече ще разчита на над десет фирми, като немалка част от тях като СИБАНК, Eli Lilly, Black Peak Capitals, “Банкя” помагат със средства, а други и с продукти. Делът на държавните средства е под 10%.

“Няма съмнение, че постиженията от миналата година помогнаха много. Спомням си какъв беше интересът от първото ми изкачване на осемхилядник и няма база за сравнение. Макар че за нас, алпинистите, всеки връх има своя собствена стойност и аура, но някои изкачвания продават по-добре. Не това е целта ми обаче. Вероятно Еверест винаги ще продава добре, но за мен като алпинист това не е предизвикателство. Всъщност, ако се огледаме, ще видим толкова много постижения на българския алпинизъм от последните години, на които не се обръща заслуженото внимание”, каза той за “Капитал”.

Сегашното му предизвикателство трябваше да бъде 2 х 8000 метра по почина и стила на миналогодишните 3 х 8000 метра. Заради проблем с издаването на разрешения за изкачване на Шиша Пангма от китайска страна остава само Манаслу. Със своите 8156 метра той е осми по височина в света. Петров си дава сметка, че вероятно, ако беше започнал оттам, нямаше да предизвика такъв интерес, какъвто с К2. С втория по височина връх, и то с такава митична слава, веднага получаваш летящ старт към изграждането на образа си.

“Да призная, в началото целта ми не беше да стана медиен герой, а да преследвам постижения, каквито не са правени в българския алпинизъм. Това е особеното на нашия спорт. Има разлика дали ще изкачиш Еверест с кислородна бутилка и шерп или ще предприемеш най-трудния път или този, по който никой не е минавал”, добавя той.

Както и с Дизела, така и при него остава да се реши един важен въпрос – как техният образ на добри екстремни спортисти, които продават успешно постиженията си, да продължи по-дълго време. И докога ще успяват да измислят нови и интересни изпитания, които да ги държат в кадър. Но както е видно – досега и двамата не страдат от липса на идеи, а реализацията им ще им помогне да развиват продукта си.

Източник: Capital.bg