Държавните маратони на ГЕРБ


Ако някой е имал съмнение, от медийния шум в последно време вече е ясно, че за производството на майонеза, трябват яйца, а на сирене – мляко. Също така за провеждането на маратон трябват трасе, организация и участници. И както за производството на много продукти в България още от 90-те години не е необходима държавна намеса, така не е нужно спортното министерство да си организира събития, а да стимулира частната инициатива и да подпомага най-добрите проекти.

Точно обратното направи министър Красен Кралев, който иначе през целия си мандат обяснява, че ще създава стимули за участие на частния бизнес в спорта. Изненадващо през февруари той обяви, че държавата ще налее 200 хиляди лева в нова верига маратони под надслова “Бягането – начин на живот”. Резултатът след първите две събития – новосъздадените маратони във Варна и Стара Загора е точно, какъвто можеше да се очаква от една непремерена и неподготвена инициатива в сфера, където нито има познания, нито опит, нито й е работата да се меси.

Веригата състезания започна с т.нар. маратон във Варна на 15 май, в който участниците в класическата дистанция от 42.195 км бяха “цели” 35-има. Миналата седмица ситуацията не се подобри значително в маратона на Стара Загора, където финиширалите участници бяха 55. От тях 13 бяха дошли за световното първенство за глухи в града.

Благодарение на новата верига маратоните в България станаха пет. Част от нея е и традиционният софийски маратон, който също ще получи пари от неочакваната държавна субсидия. Извън тях са две изцяло частни инициативи – маратоните в Плевен и Пловдив, които не получават, а и не държат особено на държавната подкрепа. Те се създават и разрастват по естествен път около налична общност на бегачи. Ентусиастите търсят спонсори и влагат цялата си душа и емоция, за да създадат качествено събитие за любителите на бяганията.

От другата страна са изкуствено генерирани състезания без ясна идея и концепция какво се търси. И тъй като са наложени отгоре, се получават събития със спорен обществен и дори атлетически ефект. Единственото видимо е, че се харчат едни публични средства. Капак на всичко е и решението на Кралев тази година да инвестира предимно в маратони в градове с кметове на ГЕРБ.

“Първо – не е необходимо държавата да участва с голямо финансиране в такова събитие. Много по-ценно за организатора е държавното/общинското партньорство под формата на затваряне на трасето, охрана, медицинска помощ, популяризиране чрез държавни и общински канали. Държавната подкрепа за дадено събитие трябва да е публична и с ясни критерии – първо да е ясно защо се организира подобно събитие на дадено място в даден момент и дали това подпомага някаква държавна стратегия и политика. След това събитието може да се даде на организатор на принципа на държавна поръчка”, коментира за “Капитал” Еленко Еленков от клуб “Бегач”, който за трета поредна година организира “Маратон на приятелството” в Плевен.

Подобна теза застъпва и Милена Ален, която тази година организира първия маратон в Пловдив. До думите на всички организатори, с които “Капитал” разговаря, това е най-добрият маратон в най-новата история България. “Когато се разпределят държавни средства е редно да се знае на какъв принцип се прави, да се обявява предварително и да има ясна система за кандидатстване. Сега се случи точно обратното”, коментира тя.

На въпроса на “Капитал” защо министерството на спорта е решило да остави Плевен (където кметът вече не е на ГЕРБ) извън списъка, Красен Кралев отговори, че там вече били отпуснали средства чрез федерацията по лека атлетика за държавния шампионат по полумаратон. Това обаче поставя въпрос защо се отпускат средства за софийския маратон, който е и държавно първенство в тази дисциплина.

Кралев отрича да има политически мотив при избора на градовете и изтъква, че са били отпуснати пари за друго спортно събитие в Добрич, където кметът също е от Реформаторите (на Меглена Кунева). “Дългите бягания са много труден, но и много достъпен спорт. Изисква се малка инвестиция в екипировка, за да може да ги практикуваш. От друга страна, дългото бягане означава здраве и каляване на характера. Един от начините за създаване на здраво поколение и здрава нация е активизирането на младите хора да заобичат леката атлетика”, казва Кралев в отговор на въпроси на “Капитал”.

Със сила, но без мисъл

Освен защо другият основен въпрос е как държавата организира тези събития, наричани маратони. За да ги направи атрактивни (най-вече за чуждестранни бегачи) организаторите раздават по 50 хиляди лева награден фонд, а победителите при мъжете и при жените получават минимум 8000 лева. За крайния победител във веригата са предвидени допълнителни 20 хиляди лева бонус. Така 170 хиляди лева отиват само за награден фонд. “Парадоксално е едно състезание да твърди, че популяризира масовия спорт, като има голям награден фонд. По този начин с български държавни пари се подпомагат третокласни кенийски бегачи, които минават за една бърза неделна тренировка и си отиват по-богати. Ако искаш да популяризираш бягането, трябва да има награди за всички. Вместо 1000 лева за победителя по-добре да се дадат награди на 1000 деца”, коментира Еленко Еленков.

За да се случи маратонът във Варна (където е изборният район на Кралев), общината тотално притисна местната бегаческа общност и не им разреши да организират предвидения за началото на май полумаратон. “Имахме заявка да организираме полумаратон във Варна за 1 май, но общината ни отказа, вероятно заради събитието на министерството на 15 май”, каза за “Капитал” Николай Колев от клуба iRun във Варна, който се определя като най-големия организатор на бегови състезания в Източна България. Според данни на “Капитал” единият от начините за отказ е бил да се поиска нереално висока такса за охраната на събитието от Златни пясъци до Варна.

Клубът умишлено остава извън организацията на варненския маратон, тъй като не вярва, че за три-четири месеца може да се направи сериозно състезание. Очакванията им се оправдават, защото цялото трасе се състои от осем обиколки на Морската градина. Въпреки че организаторите тръбяха, че трасето е лицензирано, то не отговаря за условията за маратон на международната федерация. Според нея не трябва да се правят повече от две обиколки на едно и също трасе – нещо, на което не отговаря дори маратонът на София. “Това беше състезание за хамстери. Парково бягане, маскирано като маратон”, коментира Николай Колев.

От спортното министерство са много доволни, че телевизионното излъчване било най-доброто в България, без да отчитат факта, че колкото е по-късо трасето, отразяването е по-лесно. От телевизионна гледна точка всъщност най-лесно е на стадион. “Каква е ползата за хората във Варна, които така или иначе бягат всеки ден или уикенд в парка? Единствената разлика е, че сега обиколките са осем. Идеята на маратоните е да има уникално трасе, градът трябва да заживее със събитието. Да, трудно е, защото се нарушава ритъмът на жителите. Има световни стандарти за организация на маратони и това, дали трасето е точно 42 км е най-малкият проблем. Въпросникът е от вероятно 100 точки и не вярвам някое от новите състезания да отговаря на повечето от тях”, коментира Милена Ален.

По световните стандарти

В дебютния маратон в Пловдив финишираха над 120 души и състезанието получи признанието на бегаческата общност, въпреки че от Българската федерация по лека атлетика говорят за него с пренебрежение като “някакъв маратон”. “Един от основните критерии за качеството на маратона е по какво трасе преминава. Важно е да се обхващат възможно най-много от местните забележителности. В Букурещ затварят града и се правят две обиколки покрай всички най-важни за града места. В Пловдив например маршрутът преминава през целия град – от Тракия, през гребния канал и Стария град. Това е много добър пример за добре избран маршрут”, казва Колев от iRun.

Милена Ален разказва, че е срещнала много добро съдействие от общината, за да се премине точно през това трасе. “При нас се прави само едно обиколка и това е може би най-голямото ни достижение, защото в България винаги се правят компромиси. Но общината много добре вникна в идеята ни и разбра, че това е голяма реклама за града. Имахме 45 участници от Турция, дойдоха бегачи от Швеция и САЩ, а най-възрастният беше 73-годишен бегач от Словения”, казва тя и уточнява, че общината е финансирала събитието с 15 хиляди лева. Останалите средства се набират от такси участие и спонсори. За средствата от общината е внесен проект по стандартната процедура и той е бил одобрен на сесия на общинския съвет.

Ален повдига друг резонен въпрос – как точно организаторите на държавната верига са си представяли да организират събитие за два-три месеца. “Любопитно ми е къде се рекламират и как разгласяват своите събития. Ние вече имаме дата за догодина, рекламираме в най-големите издания за бегачи, защото хората планират отдалече участията си в маратони. Това е свързано със самолетни билети и лична програма – 42 километра не се бягат всеки ден. Обикновено един състезател бяга по два-три на сезон”, казва Милена Ален. Следващият маратон на Пловдив е на 30 април 2017 г.

Освен всичко останало маратонът в Стара Загора се проведе в един от най-горещите дни на юни, а международната федерация има изисквания в кои месеци и при какви температури не е подходящо да се бяга. Там трасето от общината до магазин “Метро” се обикаляше четири пъти. Отделно бегачи са се опитвали да намерят списъци с регистрираните участници, но такива до самия старт не е имало публично обявени. За сравнение – за всички по-големи бегови състезания в България това е общодостъпна информация. Като се натрупат всички кривини, става ясно, че дори неголямата маратонска общност в България е изолирана и незаинтересована от държавния проект, който в никакъв случай не обслужва техния интерес.

Усвояването – начин на живот

Милена Ален разказва, че силата на организаторите от беговите общности е в това, че участват в много подобни състезания в чужбина и се опитват да пренесат опита в България. Клуб “Бегач”, например, винаги подкрепя благотворителна кауза и част от събраните средства отиват за нея. “Ние за пръв път в България направихме застраховка по три компонента, каквито никоя компания не можеше да ни предложи. Затова се наложи да прибегнем до чужд застраховател. Едната е застраховка на цялото общинско имущество по трасето на маратона, застраховка на доброволците срещу злополука и застраховка на самите състезатели”, разказва Милена Ален, която организира и екстремното бягане “Персенк ултра”.

Вероятно едно от най-големите прегрешения на държавния проект е, че той въобще не се съобразява с общността от бегачи, а спуска събитията отгоре с надеждата пиарът на ММС и на Кралев да ги разкрасят и представят като успех. “Ако целта е масовост, принципът трябва да се привлекат максимално участници, не само от България, но и света. Поносимо време от годината, съобразено с наложили се вече състезания в календара, адекватен туристически пакет и интересен маршрут. Никъде по света наградният фонд не гарантира масовост, по-скоро е обратното – първо състезанието става масово, после може да си позволи бюджет и съответно награден фонд”, коментира Еленков, който миналата година бяга в маратона на Ню Йорк.

Спортното министерство обяви пред “Капитал”, че ако тазгодишните маратони се окажат успешни, догодина веригата ще се разшири. “Желанието на ММС е, ако стартовете във Варна, Стара Загора и София се окажат успешни, следващата година да бъде разширен обхвата на маратоните. Заявка за това са дали Русе и Бургас”, казва Кралев в отговор до “Капитал”.

Практиката показва, че подобни състезания обикновено се оказват “успешни”, за да се оправдае разходът. Така звучи и становището на спортното министерство: “Проявата беше организирана много добре, като се има предвид краткото време, за което беше подготвена. Само за три месеца трасето е лицензирано и Европейската атлетическа асоциация е дала категоризация по системата “Рънинг фор ол” за качествени европейски шосейни бягания. Отзивите за маратона на Варна са отлични”. Това, изглежда, означава, че непрозрачното изразходване на средства за събития със спорен смисъл и ефективност не само че няма да бъде преоценено, а дори вероятно ще се разширява.

Източник: Capital.bg