Масово раздвижване


Миналата година година пробягах 5 км, тази участвах на 10 км, а догодина ще опитам полумаратон. Това не е римейк на вица за полупроводниците и целите проводници, а естественото развитие в целите на един бягащ за здраве. Дали наравно с амбициите се увеличават и самите бягащи? А също така и играещите тенис или футбол, посещаващите фитнес центровете или танцуващите?

Ако се съди по развитието на свързаните бизнеси, то след години на предимно говорене за важността от спорт в свободното време вероятно може да се каже, че има отлепяне от мъртвата точка. Обемите на големите търговци на спортни стоки и ръстът в състезанията за любители показват, че по-спортуващият българин е факт. Или поне това е валидно за жителя от големия град, който осъзнава важността на двигателната активност. Но ако към видимото раздвижване се добави и статистиката за броя на все още неспортуващите българи, бизнесът с масов спорт има завиден потенциал за растеж.

Усещане за разкършване

Навлизането на вериги за спортни стоки като Decathlon (в превод десетобой) и корпоративните карти за спорт (MultiSport и Sodexo) направиха физическите занимания по-достъпни. Те вече не са само за хората, които могат да си позволят скъпа екипировка и високи такси за посещения на тенис кортове или фитнес зали. В същото време развитието на нови формати за масово участие като кросовите бягания, ултрамаратоните, турнирите по минифутбол, организирани от “Каменица” и “Ариана”, дадоха платформата, където аматьорите да се изявяват в приятна и неангажираща обстановка. Съчетанието между достъпност и атрактивни формати се оказа формулата, която раздвижи този сегмент от бизнеса и го изстреля към ръст.

Чисто статистически е трудно да се установи дали България е станала по-спортна нация (в прекия смисъл на израза, а не заради печеленето на медали). Почти не се правят изследвания за броя на спортуващите на национално ниво, а доколкото ги има, са редки и много обобщени. Но все пак наличната информация дава сигнали за положителна промяна в последните няколко години.

В проучване сред младежите (15-29 години) от 2016 г., поръчано от Министерството на младежта и спорта, 32% заявяват, че спортуват, като 12% го правят всеки ден, а 66% – няколко пъти в седмицата. Последното изследване на Евробарометър също показва обнадеждаващи данни – 19% от анкетираните млади хора обявяват, че са участвали в активности на спортен клуб. Това е ръст с 11% в сравнение с предишно подобно проучване през 2014 г. и е вторият най-голям ръст в страните от ЕС след Италия.

Според данните за физическата активност сред цялото население българите остават на най-ниските нива сред останалите в ЕС, които спортуват поне по час и половина седмично – почти 10 процента. На другия край на таблицата са Финландия с 54.1% и други държави от Северната част на Европа (виж графиката), както и развити икономики като Германия и Австрия. Изчисленията на предлагащата карти за спорт Sodexo показват, че средната посещаемост на спортни занимания в страната е едва шест пъти месечно.
В полето на държавата

Ролята на държавата и в тази област е спорна. По думите на Цветан Иванов от “Бенефит системс България” в повечето западни държави тя и общините са основните инвеститори в басейни. “Въпреки големия интерес в масовия случай басейнът не е печелившо занимание, тъй като поддръжката му е скъпа”, казва той.

Държавата продължава да е най-големият инвеститор в нови спортни съоръжения в България, а общините, доколкото проявяват активност в тази посока, се грижат най-вече за осигуряване на база на местните професионални клубове, а не толкова за условия за любителски спорт.

Според Еленко Еленков общините все още не виждат този потенциал за развитие: “Не разбират, че не всичко е ски и спускане и че има и други спортове, които са много по-масови и мултисезонни.” От Sodexo смятат, че местните власти могат да имат важна роля в борбата със заседяването и липсата на физическа активност – от гледна точка както на човешкия фактор, така и на социалните и икономическите разходи.

Председателят на Българската асоциация за здраве и фитнес Петър Ангелов смята, че за фитнес клубовете трябва да има и данъчни облекчения, каквато е практиката в някои европейски държави. “Това е държавна политика за профилактика на здравето, каквато тук изобщо нямаме. Операторите не са толкова много и намаляването на ДДС няма да е чувствително за бюджета, а ще се спестяват разходи за здраве”, смята той.

Ниската база на активно спортуващи заедно със засилването на интереса към тези занимания дава възможност за ръст на този пазар през следващите години. Наличието на 66% неспортуващи младежи според проучването на спортното министерство е фактор в тази посока. Това ще позволи и на спортните зали, и на общините и туристическия бранш да подобрят бизнес стратегиите и резултатите си.

Управителят на веригата магазини за спортни стоки SLS Борислав Димитров смята, че няма съмнение в увеличаването на броя на спортуващите. “В последните 10 години масовостта нараства и със сигурност все повече хора спортуват за здраве. Преди години на ст. “Раковски” имаше по 20 души, сега отпред не може да се паркира, а всички терени са ангажирани, независимо дали е за футбол, тенис или за бягане. Според мен ръстът е във всички спортове, а особено силно е развитието при децата”, коментира той пред “Капитал”.

Компанията “МТК Спорт”, която има няколко магазина в цялата страна под бранда Sport box, наскоро откри нов голям обект в София като знак за нарастващите си възможности и очаквания. “Все повече хора виждат в спортуването начин да релаксират и да се разтоварят от стреса. Има спортове, като тениса например, които вървят много добре – заради Григор Димитров и желанието на много деца и младежи да му подражават. Планинският туризъм също се развива добре, в планините има все повече хора, които или се разхождат, или се занимават с нещо по-специализирано като катерене. Бягането също е от спортовете, където развитието е силно. Ние следим внимателно какво се случва там и сме партньори на няколко инициативи. Организираме трейл рънинг състезание, в което преди пет години имаше 50 души, сега са 300 – 400”, коментира Делян Тотев, управител на “МТК Спорт”. Според него спад има в сноуборда, тъй като след появата на по-широките ски вече има алтернатива за каране в дълбок сняг.

Твърдението, че София не е България, се потвърждава в този случай. От “Бенефит системс България”, която предлага картите MultiSport, посочват, че 90% от клиентите са в София. До голяма степен това се дължи на факта, че тези карти се продават само през компании, а най-големите фирми с бюджети за социална отговорност са в столицата. MutliSport обаче отчита изненадващ ръст на продажби в Русе и Варна. “Обясняваме си го с факта, че там има работодатели, които оценяват програмата като възможност за техните служители”, казва управителят на дружеството Цветан Иванов.

Географското разпределение на големите вериги за продажба на спортни стоки също показва ясната тенденция – в големите градове с по-висок жизнен стандарт и в зимните курорти при тези, които предлагат ски екипировка. Делян Тотев посочва, че магазините на “МТК Спорт” в София правят 50% от оборота.

Eфектът на френския десетобоец

Когато през 2013 г. френската веригата за спортни стоки Decathlon отвори първия си магазин в София, това обещаваше да промени изцяло бизнес средата – с появата на достъпни и качествени артикули за спорта за здраве. Вероятно покрай това се развиха цели сегменти от него, като например туристическите преходи, тъй като компанията има специално отношение към продуктите за планината.

От старта си в България приходите на Decathlon растат устойчиво (виж таблицата), като през 2016 г. ръстът е 42% спрямо година по-рано. Компанията е и на четвърто място сред търговците на дрехи, като преди нея по размер на приходите са само H&M, Zara и LC Waikiki. Ръст на продажбите обаче има и при втория и третия търговец на спортни стоки – “Адидас България” и “Спорт депо”. Делян Тотев смята, че влизането на Decathlon на пазара е имало очаквания ефект за увеличаване на спортуващите: “В началото имаше естествения страх, че работата ще намалее, но се потвърди теорията, че Decathlon прави спорта достъпен. С неголям бюджет можеш да започнеш да спортуваш. Но щом ти хареса и се запалиш, започваш да търсиш по-висок клас екипировка от магазини като нашите. Факт е, че помагат за развитието на спорта.”

Според Борислав Димитров от SLS всяко магазинче, което продава спортни стоки, има дял в развитието на спорта за здраве. “Според мен картите MultiSport имат дори по-голям ефект от появата на Decathlon, защото направиха също спорта по-достъпен за хората. Не става въпрос за бягането в парка, а за платените спортни услуги. Едно е да плащаш 120 лева на месец, друго е 40”, коментира той.

Карти, които отварят врати

Броят на картите Multisport и Sport Pass (на Sodexo), които са на пазара от две години и половина, расте геометрично. От “Бенефит системс България” вече имат оплаквания от клиенти за пълни в пиковите часове зали. Преди една година броят на активните карти Multisport, които са месечни, беше малко над 20 хиляди. Сега от компанията казват, че вече са 50 хиляди, като картите, които не влизат в употреба, са единици. При средна цена от 30 лв. за карта това прави пазар за компанията от 18 млн. лв. годишно към момента. Дружеството обаче е изпълнило само една пета от целите си. А те са аналогични на вече постигнатото от компанията майка в Полша Benefit Sistems International. Там издадените 900 хил. карти покриват 10% на работещото население. Такава е и целта за България. “Не е имало месец, в който да нямаме ръст, и това ни кара да мислим, че все още сме далече от потенциала, който предлага пазарът”, казва Цветан Иванов.

Източник: Capital.bg