Пробуждане и лек стречинг

Как би изглеждал перфектният спортен град? Най-вероятно опасан с велоалеи, с множество площадки в междублоковото пространство, писти за бягане с подходяща настилка и както в случая на София – с планина, на която възможностите за туризъм и спорт са в хармония с природата. Една година след избирането на София за Европейска столица на спорта и две години преди реално да бъде такава напредъкът е малък и все още трудно забележим. Но има наченки да се случат неща, които да разбудят града за активен спортен живот в свободното време.

Когато преди година София получи равен брой точки заедно с Марсилия в надпреварата за европейска столица на спорта през 2017 г., това изглеждаше леко нелепо решение. В град, в който велоалеите са предимно на идеен проект, в който ски зоната на Витоша е в окаяно състояние, езерото в Панчарево е със сходна съдба, няма нито един комфортен басейн или ледена пързалка, призът изглеждаше като поощрение за усилията на комитета по кандидатурата.

Всъщност, за да впечатлят комисията, от инициативния комитет показваха най-запазеното от Националната спортна академия (НСА), Националния стадион “Васил Левски”, зала “Арена Армеец” и потенциалните възможности за спорт на Витоша. А предварително беше ясно, че нито националният стадион, нито “Арена Армеец” попадат в концепцията спортът да бъде максимално достъпен за гражданите. След като така или иначе София беше избрана да бъде столица на спорта през 2018 г., имаше реална опасност всички дефекти да бъдат заметени в някой шкаф до 2017 г. и накрая да се спринтира с подготовката. Първата от тези три подготвителни години вече измина.

През последните 12 месеца хората от инициативния комитет (който вече е трансформиран във фондация) заложиха повече на сътрудничеството със спортните събития. “Това съвпада с основната концепция на тази инициатива, тъй като проучванията показват, че събитията най-много активират хората да се заминават със спорт. Около всяко едно от тях се шуми по месец-месец и половина – кой как е участвал, как се е класирал, какво е постигнал. Те стимулират хората, които не са се занимавали системно със спорт, да започнат да го правят. Говорим за масови събития с непрофесионален характер”, коментира общинският съветник Анатоли Илиев, който е в основата на кандидатурата на София, а впоследствие и секретар на инициативния комитет.

Фондацията отчита пет основни събития в ролята си на организатор като летния фестивал на Витоша, екстрийм феста в центъра на София през септември и маратона на София през октомври. На други 11 спортни активности е била съорганизатор или партньор. Догодина се предвижда разширяване на календара с още събития до 27, като например реализирането на проект “Метроспорт – ърбан челиндж”, който е улично шоу от рода на флашмоб. От догодина “София 2018” ще бъде партньор на обиколката на Витоша с велосипед или пеш “Витоша 100 км”, която с всяка изминала година набира все по-голяма популярност. “Опитваме се да откликваме на всяка добра проява, която се случва в София. Целта ни е да наситим годината с възможности хората да се раздвижат, затова и по своя характер събитията са много различни”, коментира Илиев.

Основният проблем в София обаче си остава базата за спорт, която да даде възможност на хората да спортуват. Когато комисията на ACES (организацията, която управлява инициативата) инспектира София, на членовете й не беше показан нито един басейн. Причината е ясна – повечето от тези съоръжения или не работят, или са в окаяно състояние. Емблематичен е примерът с “Мария Луиза”, който стои затворен от години в центъра на София. Същото е положението и с басейна на ЦСКА на 4-и километър. Наскоро общината върна на държавата басейн “Спартак” след няколко провалени конкурса за отдаването му и тепърва Министерството на младежта и спорта ще решава какво да се прави с него. “Не може да се каже, че сме се отървали от него, защото статутът му беше много особен. Той се водеше преотстъпен от МВР на общината, а опитите да го отдадем пропаднаха заради краткия срок за ползване от 10 години”, коментира Илиев. Според него общината се е съсредоточила върху ремонта на басейните в училищата, каквато ще бъде целта и през следващата година.

Примерът с басейна “Спартак” (а и този на ЦСКА) показва странната симбиоза между държавни и общински обекти в София. Тях хем ги има, но в същото време общината няма никаква роля и участие в управлението им, нито са строени или стопанисвани за целите за масовото им ползване от жителите на София. Подобна е и ситуацията със спортните клубове – в София има над 1000 клуба, голяма част от тях дават облика на българския спорт, но общината почти не помага за финансирането им.

Ледените пързалки в столицата са две, от които едната е ужасна (Зимния дворец), а другата – трагедия (“Славия”). Те приютяват целия столичен леден спорт, но общината като цяло няма инициатива в посока на разширяване на географията чрез изграждането на по-малки пързалки в различните краища (представете си само колко време и средства ще ви струва, ако живеете в “Люлин”, да водите детето си на хокей или фигурно пързаляне в Студентски град). Същото е положението и с леката атлетика – функциониращите закрити писти за всички занимаващи се през зимата са точно две. Едната е течащата, мръсна и студена зала на националния стадион (ползвана от години от федерацията по лека атлетика и приличаща повече на коридор), а другата – в НСА. Третата – в зала “Фестивална”, в момента не функционира и няма да е използваема до ремонтирането й (поръчката вече е обявена). Но и трите зали нямат нищо общинско в тях.

Според Анатоли Илиев общината ще се съсредоточи върху проекти, които са свързани с близостта на спортните обекти до хората. “Това е целта ни – лесно да стигаш до място, където можеш да спортуваш. Казано другояче – спортът до твоя дом. Мисля, че имаме определен напредък. Тази година започнахме от малкото – разполагаме маси за тенис, които не струват скъпо, но са полезни, продължаваме с уличните фитнеси и най-важното – мисля, че след откриването на спортния комплекс в Зона Б-5 успяхме да се преборим целият нов парк “Възраждане” да се изгради като място за спорт”, казва той.

Част от свършеното засега е невидимо, но дава надежда, че все пак много полезни за София неща може да се случат. Според Илиев именно фондацията е събрала мнението на всички спортни организации, които имат отношение към Витоша, за да се направи цялостен план и да се знае къде какво спортно съоръжение ще се разположи – от пътеките за планински туризъм, през алеите за планинско колоездене, до ски пистите и хижите и заслоните. “Предали сме го на проектанта на новия устройствен план на парка и ще трябва да влезе. Няма начин да не се съобразят”, коментира той. “Вярно е, че се консултираха с нас и присъствахме на 90% от обсъжданията. Има голям потенциал за развитие, но чакаме да видим какво ще се случи”, каза за “Капитал” Ема Паунова от организаторите на състезания по планинско колоездене Concept Creative.

Илиев вярва, че отсега нататък думата на фондацията ще се чува и при проектирането на велоалеите и че си “партнират добре” с организацията “Велоеволюция”. Когато София кандидатстваше, обяви, че до 2018 г. ще бъдат изградени 100 км велоалеи. “Вярно е, че имаме взаимодействие, но се съмнявам, че организацията им може реално да повлияе при проектирането на велоалеите, защото решенията се взимат на друго място. Ще е добре, ако наистина могат да влияят. Дори сега тази алея, която се прави на бул. “Никола Мушанов”, е тясна и опасна”, коментира за “Капитал” координаторът на “Велоеволюция” Радостина Петрова.

В плановете догодина се предвижда да се оформи изцяло байк парк в Южния парк на мястото, където сега има импровизирани терени. Ще се работи по изграждането на кънки алеи в Борисовата градина и Южния парк, както и на скейт площадка зад музея “Земята и хората”. Но пък зоната около езерото Панчарево е тема табу. Все още не е ясно обаче какви средства ще бъдат отделени за инвестиции в спортна инфраструктура, тъй като бюджетът тепърва ще се обсъжда от новия общински съвет. “Според мен за първата година сме изпълнили целта си, защото идеята за европейска столица на спорта вече я има в съзнанието на гражданите”, смята Илиев. Остава и инфраструктурата да догони събуждането на това съзнание.

Източник: Capital.bg