Спортът за едно по-мирно село


Пригответе се. Догодина България ще се напълни с безплатни басейни, зали за фитнес, сауна, СПА, игрища за волейбол и баскетбол, тенис кортове и дори зали за шах. И най-вече – с чисто нови футболни стадиони. Те обаче няма да са в А група, а в селските дивизии. Десетки малки и големи села и няколко по-малки градове ще имат изградени спортни комплекси, за които са получили еврофинансиране и които ще трябва да поддържат, без да взимат такса за ползването им в следващите пет години. Това е условието за 100% финансова субсидия – в противен случай общината ще трябва да връща част от парите.

Преди да попитате какъв е този внезапен интерес на селата към спорта, припомнете си, че същото е положението при по-големите градове със спортните зали. До 2011 г. България нямаше почти никакви съвременни зали, които да отговарят на условията на модерния спорт. От появата на “Арена Армеец” досега залите растат в геометрична прогресия. Само в последните месеци бяха открити нови съоръжения в Русе, Панагюрище, Смолян. Тази седмица, Бойко Борисов трябваше да пререже лентата на новата зала в Пловдив. Две от тях са частни или публично-частни, две – основно с публични средства. Но съотношението като цяло е по-различно – парите тук не идват от еврофондовете и спортните зали в огромната си част се финансират от бюджета.

Трудно е да се намери изчерпателно число, но по сметки на “Капитал” върху Програмата за развитие на селските райони, програмата за регионите на кабинета “Орешарски” и субсидиите на двата кабинета “Борисов” общата сума на публичните инвестиции в спортна инфраструктура (от зали, през стадиони, до спортни площадки) е около 400 млн. лв.

Това ни връща на горния въпрос. Защо интересът към спорта така внезапно експлодира? Защо в десетки села никнат нови стадиони, а залите са толкова много, че вече подбиват пазара едни на други? Част от отговора е проста – защото някой някъде така е разчертал една европейска програма. Но друга част, предимно извън селата, е по-сложна. От една страна, защото големите градове нямаха европари за спортна инфраструктура и се наложи да молят бюджета. И “Борисов 1”, и “Орешарски” се оказаха много податливи на такъв тип молби. Спортът е лесна за оправдание инвестиция, която е много видима и която действа лесно на емоционално ниво.

Стадиони, коне и храни с олимпийски размери

Лесичово е община със седем села и население около 5 хил. души. Тези 5 хиляди души вече имат един чисто нов стадион в Калугерово, още един, който ще е готов до месец в Лесичово, и една чисто нова спортна площадка в Динката. “Ромите в Динката са много активни на футбол и им се играе. Може да им направим и на тях стадион”, казва зам.-кметът Кирил Гелеменов. На въпроса не могат ли да играят на стадиона в съседно Калугерово той казва “няма как, трябва и за тях”. Това разточителство в Лесичово, което има годишен бюджет от 3 млн. лв., е хубав пример за случващото се в селските райони.

През 2011 г. в оценката по мярка 321 в Програмата за развитие на селските райони е включен нов критерий – “за създаване/реконструкция/модернизация на спортни центрове”. Мярката бонусира и други проекти, но ако е спортен обект, той носи на кандидатите допълнително 20 точки при оценката. Тъй като обикновено по тази програма се подават много проекти, всеки такъв бонус е важен и общините естествено се хвърлиха да създават грандиозни планове. Според справката до момента по програмата има одобрени 87 проекта на стойност 285 млн. лв. за 308 спортни обекта.

Ако питате Гелеменов с ръка на сърцето дали би избрал да похарчи 5.5 млн. лв. за ремонт на стадиони, той ще вдигне рамене. “Разбира се, че не”, казва зам.-кметът. Като първи приоритети посочва пречиствателна станция за селото, но такава няма да има скоро, тъй като е под 2000 еквивалент жители. И пътищата.

Но пари за тях към момента няма. Има за стадиони. Този в Калугерово е готов – нов зелен терен насред селото, до реката. Съблекални, кабинки за коментаторите, една трибуна, пластмасови седалки плюс два реда кожени с висока облегалка. Към двата стадиона има специални площадки, които стават за игра на баскетбол, тенис и минифутбол. Личи си, че е правен с добър замисъл, но не чак толкова добро изпълнение. Човек, висок 1.80 м, не може да стъпи на земята, ако седи на ВИП седалката. Работниците разказват, че малко след първия мач стадионът и паркингът са били залети от вода, тъй като са на пътя към дерето. Сега строят допълнителни преливници и утаители.

Но най-големият проблем не е водата, а че Лесичово не знае какво да прави с тези нови придобивки. Гелеменов казва, че имат разчети колко ще им струва да се поддържат два стадиона и площадки, но не казва точно число. Избягва да говори в конкретика и уточнява: “Няма да са толкова скъпи – да се полива и да се почиства.” Очевидно старите стадиони са западнали без причина.

В Аспарухово, община Дългопол, близо до Варна, ситуацията е същата. Тук има не само стадион, а цял комплекс. Местните му викат “националната база”, защото, разбира се, няма как нещо толкова голямо да не е от национално значение. “Тръгваш направо, после първата вдясно и караш… Ще я видиш, голямо нещо, няма друго такова наоколо. Само карай внимателно!”, обясняват. Придвижването по улиците действително се оказва проблем. В селото не си спомнят кога е правен последният им ремонт.

Новият спортен комплекс в Аспарухово трябва да бъде завършен до 15 септември. Стойността му е 5.78 млн лв., а строителството се изпълнява от Консорциум “Овчага”. Той включва дружествата “ЗКС – Девня”, “М.Н.Строй”, “Калекса” и “Скорпион инвестстрой”. Проектът включва голяма спортна зала с около 350 седящи места и още две – за вдигане на тежести и за източни бойни изкуства. Между двете са разположени комбинирана площадка за тенис и волейбол, а до нея игрище за футбол на малки вратички. Старото училище в с. Аспарухово, около което е част от комплекса, е трансформирано в хотел със зали за тихи игри – шах и тенис на маса. Има и голям ресторант.

Маринка Иванова (НДСВ), кметът на община Дългопол, казва, че започнала проекта заради “работата с младото поколение и нуждите на населението от спорт, успехите на селото във футбола и традиционното за региона производство на храни”. По официалните данни от март т.г. селото има 586 жители, повечето от които в пенсионна възраст, повечето от младежите са в чужбина или работят в големите градове на страната. А за производството на храни, Иванова се аргументира: “В община Дългопол за първи път в страната е имало капково напояване. Аз неведнъж съм казвала, че сме хранили половината свят – сериозно! В две поредни години преди промяната –

Източник:  Capital.bg