Ефектът “Ивет Лалова”

Единадесет секунди и малко! В най-добрия случай 10.77 секунди. Това е времето, с което разполага Ивет Лалова, за да покаже какво е работила цяла година. А нейният бизнес е да тренира и да постига високи резултати в ограничен брой състезания по лека атлетика на сезон. И ако има ден да направи най-бързото си бягане, ако съперничките й сбъркат с малко или пък просто късметът й се усмихне, тя може да влезе във финал на световно първенство или олимпийски игри. А най-доброто, на което може да разчита и на теория и на практика при тази конкуренция, е да се бори за европейска титла.

Но след финала, независимо от класирането, си Ивет Лалова започва другата си работа – да се усмихва, да раздава целувки, да кокетничи. Или най-общо казано – да печели симпатии. Това също е част от бизнеса й. И то не само за да привлича вниманието на спонсорите и да продава добрия си имидж. По този начин тя осмисля и финансовата подкрепа, която получава ежегодно от държавата. С всеки спечелен фен тя индиректно привлича децата и родителите им към активни занимания с лека атлетика.

“Да, има бум на деца, които искат да се занимават с лека атлетика”, потвърждава и президентът на Българската федерация по лека атлетика (БФЛА) Добромир Карамаринов факта, който е видим и с просто око. Ефектът “Лалова” се разпростира в цялата страна – непрекъснато растящ брой на клубовете, които са насочени към деца, все повече занимаващи се активно, и все повече детски състезания.

Но както обикновено се случва, този ефект може да свари неподготвени повечето потенциално ангажирани – съответната федерация, общините, пък дори и държавните институции. Когато преди години Албена Денкова и Максим Стависки бяха на върха на славата си, фигурното пързаляне беше търсен и популярен сред децата спорт. Но наличието само на две пързалки, конкуриращи се най-вече по ниски температури и мизерни съблекални, до голяма степен отказаха и родители, и деца. Вълната на ентусиазъм отмина, а сега вече дори и парите за необходимия ремонт на Зимния дворец бяха пренасочени.

В много отношения царицата на спортовете е ваксинирана от определено ниво на провали, но все пак в български условия шансове има. Вълната, както показват разговорите с хората в този спорт, е много по-силна, отколкото някой някога е очаквал. Атлетиката не е зависима от две пързалки и може да се практикува дори и сред остатъците от стадиони и писти из цялата страна. Но интересът рязко може да стихне, ако през зимата в залата тече, температурата е близо до нулата, а съблекалните са две или по-малко пейки. Или пък когато състезанията са неуредени и резултатите са некоректни (все пак това е измерим спорт).

“Не мисля, че сме неподготвени. Дори смятам, че имаме заслуга този бум да се случва. Преди години организирахме курсове по програмата на IAAF за детска атлетика, обучавахме треньорите, винаги сме им съдействали в тази насока”, коментира Карамаринов пред “Капитал”. Според него държавата не отделя средства за този спорт, докато БФЛА по груби изчисления е изразходвала 60 хиляди лева за миналата година.

Звездни треньори

В едно отношение атлетиката наистина изглежда подготвена да поеме желаещите деца. Само в рамките на няколко години редица известни и популярни преди години спортисти се насочиха към треньорската работа, и то предимно с подрастващи. Бившата шампионка в скока на дължина Магдалена Христова създаде една от най-големите и популярни школи “Приорити спорт” с над 100 деца. По размери й съперничи академията на Лалова. Бившата спринтьорка Моника Гачевска работи с един от най-добрите треньори Христо Стоянов под шапката на “Академик”. Олимпийската шампионка Тереза Маринова също има своя група с деца на различни възрасти в НСА. Дори и Венелина Венева, която миналата година записа поредното си участие на световно първенство във високия скок, също вече работи с деца с фокус върху коронната си дисциплина. Наскоро и бившият шампион на 110 м с препятствия Живко Виденов е събрал своя група. “Напливът е голям. Имаме две треньорки, всяка година идват нови и нови деца и дори нямаме възможност да приемаме повече. Мислили сме да назначим още един треньор и да направим още една група, но имаме проблем с базата”, каза за “Капитал” Ани Лалова, мениджър на “Ивет Лалова спринт академи”.

Информацията за огромен интерес се потвърждава и от други места, като определено името работи за успеха. Такъв е случаят с Ива Пранджева в Пловдив. Освен това и там и в Харманли си имат актуален герой – Габриела Петрова, която стана четвърта на световното първенство миналата година също в тройния скок. “Интересът е засилен. В Пловдив вече има седем клуба, в залата зимата се събираме над 100 деца. Ние сме назначили двама треньори в детската школа, но и останалите работят много”, коментира Ангел Лафчиев, председател на един от водещите провинциални клубове “Тракия 96”.

Според оценките на БФЛА в страната около 4000 деца се занимават с лека атлетика организирано, а 669 са картотекирани. Това означава, че клубовете им са платили по 10 лв. такса, срещу което децата получават правото на безплатен достъп до състезанията в календара и пистата на стадион “Васил Левски”. Ани Лалова оценява, че 35 от децата са картотекирани с идеята да участват в състезания, докато останалите се занимават на аматьорски начала. Това означава, че над 60% от родителите водят децата си с идеята да ги ангажират с физическа активност. “Има родители с амбиции, които искат децата им непременно да станат шампиони, но не са много”, казва тя.

Подобна картина потвърждава и Моника Гачевска, в чиито групи най-малките са тригодишни, но разполагат и с шампиони от европейските игри в Бърно миналата година. “Най-важното е да развиваме качествата на децата, а не непременно да ги превръщаме в състезатели. Не от всеки става атлет, но всеки може да се научи на координация, ловкост или съобразителност”, казва тя.

Стадиони в почивка

Както обикновено се оказва, дори и да си създал интерес, дори да разполагаш с желаещи и обучени треньори, дори да са активни, накрая всичко опира до базите и… още нещо. В София през зимата има само две зали за тренировки. Но толкова са и откритите писти. Едната зала е на националния стадион “Васил Левски”, която допреди година беше обект на телевизионни репортажи заради студа и течовете от тавана. Тази зима такива проблеми не е имало и дори е била отоплена. Според Магдалена Христова през зимата пистата на “Васил Левски” рязко отеснява, защото групите с десетки деца започват да се прескачат и да си търсят място, което не стига. Същото се случва и в другата зала – на Националната спортна академия, защото там свободните часове са след приключването на занятията на студентите. В рамките на 100 метра и шест коридора се опитват да се вместят четири-пет детски школи, работещи за физическа подготовка състезатели от други спортове и национали по атлетика. Преди години в София закрити писти по лека атлетика имаше на стадион “Раковски”, “Септември” и в предишния сектор А на “Георги Аспарухов”. Те вече не функционират или не съществуват. Вече и националите няма къде да тренират заради състоянието на зала “Фестивална”. Частично проблемът може да се реши още тази зима, ако предвиденият ремонт на съоръжението завърши в срок. Лалова смята, че това няма да реши генерално проблемите. “На практика и за летния сезон положението е същото – можем да ползваме само пистата на националния стадион, която е изгоряла и вече не е в добро състояние. Когато има концерти или важни мачове, достъпът се забранява за до една седмица”, казва тя.

Всъщност немалко детски групи тренират на стадиона на НСА, но там има други проблеми, дори междуличностни. Заради един оспорен конкурс за доцентско място от Христо Стоянов състезателите на “Академик” са персона нон грата. За да засили натиска, НСА определи някои клубове да плащат наем, докато други ползват базата свободно. Според справка, поискана от “Капитал”, само “Академик” и “Венелина Венева” са първата група, а останалите се водят състезатели на КЛАСА (Клуб по лека атлетика на спортната академия). “Към КЛАСА са сформирани отбори за всички възрастови групи и дисциплини с треньори – преподаватели по лека атлетика в катедра “Лека атлетика”. Както всички други отбори към клубове на НСА не заплащат наем за ползването на базата, така и тези на КЛАСА не заплащат такава”, се казва в отговор на ректора Пенчо Гешев до “Капитал”. Информацията на “Капитал” сочи, че това не е точно така – няколко външни клуба не плащат или са принудени да се пишат от КЛАСА, за да ползват безплатно. Тренировки с деца могат да се провеждат на сгурията на стадион “Академик” и дори на “Раковски”, където има остатъци от сгурия. “Практиката ни е показала, че родителите предпочитат националния стадион заради удобния транспорт – има метро, пускат децата, треньорите ги посрещат и след това по обратния път се прибират”, коментира Лалова.

Сходно сложно е положението в Пловдив. Там единствените места за тренировки за залата към спортното училище и стадион “Пловдив”, който от световното първенство по лека атлетика през 1990 г. е със статут “какво да го правим”. Преди три години bTV излъчи репортаж за залата, в която деца, облечени в дебели дрехи тренират при минусови температури. “Тази зима намерихме спонсор, който плати парното. Има подобрение и в условията, както и обещанието да санират залата. Но пък нямаме скочище за овчарски скок, въпреки че сме един от двата клуба в България, които развиват тази дисциплина”, коментира Лафчиев.

Изпаднали в нелегалност

Следващият проблем, пред който се изправят всички, са състезанията и в това отношение субективният фактор се намесва с пълна сила. От една страна, федерацията не препоръчва да се организират състезания с индивидуални резултати до 12-годишна възраст, но клубовете и треньорите ги искат. Затова повечето прояви са инициатива на са самите школи, които със собствени сили се опитват да запълнят празнината. Ако допреди години е имало едно или две състезания, сега заедно с младежката верига на “Мтел” стартовете са 27 в календара на федерацията. Това не включва тези извън календара.

Наскоро обаче БФЛА се оказа по-скоро пречка за организацията на най-големия детски турнир “Децата на София”. Организаторът “Приорити спорт” е спечелил 5800 лева по програмата на спортното министерство “Децата и спортния клуб” и според Магдалена Христова нямат право да превеждат никакви средства към федерациите (това е и логиката на програмата – да се финансират целево проекти, за които държавата не е отпуснала средства на федерациите). За предишните издания плащала по 2500 лева за съдии и друга логистика. “Сега трябваше сама да си наема съдиите и ми излязоха 2000 лв.”, казва тя, след като е помолила състезанието да бъде извадено от календара на БФЛА.

От този момент нататък федерацията започнала да я третира като “нелегално състезание” и дори информирала с писмо “Национална спортна база” АД, че то няма да се състои на стадион “Васил Левски”. Това са случва дни преди над 600 деца от цялата страна, техните родители и треньори да се съберат за изявата, която поради мащабите си се разраства в два дни. “В последния ден трябваше да си купувам и стартовите пистолети”, казва Христова.

“Това е единственият случай, в който има подобно разминаване. Но след като състезанието не е в календара, не носим отговорност за резултати, неквалифицирани съдии, празнини в организацията. Не можем да контролираме всеки, който организира надбягвания”, коментира Карамаринов. Според друга трактовка там участвали много “некартотекирани състезатели”, въпреки че самата логика на ранното картотекиране е спорна. “Правим го, защото в някои общини попада сред критериите за финансиране на клубовете”, казва Карамаринов.

Президентът на БФЛА все пак отчита, че федерацията не може да стои настрана от събитията в тази възрастова група, защото именно там започват да се формират талантите за официалните състезания след 14-годишна възраст. Но пък федерацията няма много лостове за решаване с базата, или поне така смята. “Нали ще сме спортна столица на Европа”, попита риторично един от представителите на столичните школи. А на други места като Костенец, където има два работещи клуба, ремонтът на стадиона беше предвиден и изпълнен с европейски пари, но с правоъгълна писта.

Източник: Capital.bg